Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.12.2013 20:17 - 14 български политици - в затвора
Автор: mt46 Категория: История   
Прочетен: 11729 Коментари: 32 Гласове:
41

Последна промяна: 13.12.2013 20:27

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
#

14 политици влизат в Централния затвор
image През Първата световна война Централният затвор е "малкият парламент" на България.

РОСЕН ТАХОВ

Четиринадесет политици сменят десена на костюмите си през 1916 г. Осем стамболовисти и шестима земеделци обличат райе и влизат в килиите на Централния затвор. Сред тях са именитите партийни водачи Никола Генадиев и Райко Даскалов. Заради рекордния брой мъдри глави народът нарича пандиза "малкия парламент".

През 1915 г., когато цяла Европа воюва, селска България очаква да прибере в хамбарите си най-добрата житна реколта от години насам. Надушило богатия урожай, Съглашението решава да я изкупи, за да дестабилизира правителството.

Вече е ясно, че кабинетът на Васил Радославов иска да впрегне страната в колесницата на Централните сили. Германофилите ще се объркат, ако внезапен удар срути продоволствената им политика, кроят Франция, Англия и Русия.

В чужбина е създаден таен фонд с франкове, лири и рубли.

В София пристига емисарят Жан Крюпи и се свързва с д-р Никола Генадиев. Той е лидер на крило в Народнолибералната (Стамболовистка) партия. 

image Идеята за вдигане на Централния затвор е на министъра на правосъдието Никола Генадиев. През 1916 г. той влиза в една от килиите по неговия проект.

През 1913 г. е външен министър в първия кабинет на Радославов. В края на 1914 г. е командирован в странство да проучи международната обстановка. Завърнал се, Генадиев категорично заявява, че мястото на България е в лагера на Съглашението.

 

Няма по-голям специалист по житата от Никола Генадиев, преценява Крюпи и посвещава доктора в операцията. Връзката със Съглашението ще се осъществява чрез Фернан дьо Клозиер, представител на парижки банки в София. Така скандалният случай остава в историята като Деклозиерова афера.

Влиятелният Никола Генадиев създава мрежа от посредници из цялата страна. Агентите трескаво почват да изкупуват реколтата. Наетите за целта складове се пълнят главно с жито, но и с ръж, ечемик, овес, просо, царевица и други култури. Сумите за покупките се превеждат от Париж и Лондон по сметка на Дьо Клозиер в Българската търговска банка.

Нейните управители Георги Губиделников и Иван Буров също са посветени в далаверата.

Двамата финансисти са народняци. С благословията на Александър Стамболийски за делото са вербувани и земеделци. Най-активен е Райко Даскалов, който впряга партийната кооперация "Народен магазин" да изкупува зърно за каузата на Съглашението.

Усилията на емисарите не са безкористни. Историкът Симеон Дамянов сочи, че предлаганите цени са с 25 на сто по-високи от пазарните. Прекупвачите са авансирани със суми от половин до един милион лева. Още в началото за тази цел са изхарчени около 40 милиона.

image Райко Даскалов облича райе заради мащабна далавера със зърно.

Освен комисионата от 4 процента деклозиеровците получават и по 2 лева на всеки 100 килограма закупено зърно. За съвсем явни подкупи пък са изразходвани милион и половина.

"От само себе си се разбира, че наред с чисто политическите цели, които си поставяха участниците от българска страна в тази толкова странна организация, далеч не на последно място стоеше и стремежът им за лично обогатяване от огромния гешефт", обобщава Дамянов.

Според стамболовиста Йордан Йонов от земеделците най-крупна сума прибрал хитрият Григор Бояджиев.

Райко Даскалов "закачил" от комисионата, а Марко Турлаков поради лакомия изтървал това, което можел да вземе. За себе си Йонов пледира абсолютно невинен. Той наистина е купил 3 600 000 килограма жито, но като разбрал, че влизаме във войната и ще трябва хляб за войската, го обърнал в брашно.

Йонов доказва своя патриотизъм с бърза телеграма, пратена на 7 септември 1915 г. до мелницата в село Гложене. "Всичкото жито, което има и което се докара, мелете, предавайте чрез комитета на полка, в техни чували, до пристигане военни чували. Турете в наши по 75 и 100 кг", нарежда зърненият експерт.

По това време и Фернан дьо Клозиер усеща, че става напечено. Той продава зърното на Българската търговска банка и напуска страната.

Деклозиеровата афера излиза на светло през есента на 1915 г. Случайност помага на властта да открие документи за нечувания по мащабите си гешефт.

Вицепремиерът Петър Пешев описва ситуацията: "Правителството спря тая търговия, а военно-съдебните власти започнаха преследването на деклозиеристите. Следствието констатира, че подсъдимите са предали Деклозиеру храни за сума 3 300 000 лева, а останалите у тях храни са продали за своя сметка или са получили за тях от правителството реквизиц. разписки.

По тоя начин деклозиеристите са задържали у себе си негови пари: 7 500 000 + 2 700 000 = 12 200 000 зл. франка", тегли чертата очевидецът.

Васил Радославов обаче не бърза да слага окови. Омаскарените са му нужни като заложници, които да го подкрепят в парламента. Най-важното е да се гласува част от бюджета, покриващ военните кредити. Който вдигне ръка, ще бъде помилван, който се опъва - зандан! За тази цел е свикана извънредна сесия на Народното събрание. На 28 юни 1916 г. Радославов се изправя на трибуната, поглажда библейската си брада и започва да чете тронното слово.

След общите приказки иде същественото: "Господа народни представители, убеден, че вие, проникнати от върховните интереси на отечеството, ще гласувате 6/12 от бюджета и от другите кредити за управлението на новоосвободените и новопридобитите земи, както и кредитите, нужни за армията, призовавам Божието благословение над делата ви и обявявам втората извънредна сесия на XVII обикновено народно събрание за открита. Да живее България!", завършва ораторът.

Зад енигматичните 6/12 се крие сумата 350 000 000 лева. На 7 юли Никола Генадиев прави чупка в кръста пред астрономическата цифра. "Господа народни представители! - обръща се към колегите си той. - Въпросът, който обсъждаме, стои извън и по-високо от политическите борби и партизански разпри. България се намира във война и бихме изневерили на отечеството и на неговите интереси, ако откажем кредита за продължение на борбата. Тоя кредит се иска за ония, които са на фронта, за синовете на България, на които гърдите са щит за целостта на нашата земя, за неприкосновеността на нашите граници и които с кръвта си зидат бъдещето на България."

Тук докторът поема глътка въздух и отсича: "От името на приятелите си заявявам, че нашата група ще гласува предложения кредит."

 

На 10 юли обаче Марко Турлаков демонстрира, че има гръбнак.

След като прави на пух и прах финансовата политика на кабинета, земеделецът обобщава: "Ето защо аз и групата, към която принадлежа, намираме, господа народни представители, че правителството не само не заслужава да му гласуваме 6/12, но както виждате от всички доводи и от всички обяснения, които дадох тук, то в моите очи не заслужава дори 1/12. Но за да дадем още един път доказателство, че ние поставяме по-горе интересите на страната, и за да дадем възможност на страната да излезе от това положение, ние казваме: нищо повече от 1/12..."

След него думата взема лидерът на Демократическата партия Александър Малинов. Той радикално предлага: "Да изоставим разискването на законопроекта за 6/12, да се позаемем с разискване за насъщния хляб на българския войник и на българския народ и след като правителството осигури тоя хляб, тогава и аз, па мисля и останалите опозиционери, ще имаме по-голямо основание, не, ще имаме дълг да вдигнем ръка за този бюджет.

Инак, господа, вие ни поставяте в невъзможност да ви сътрудничим - не вам, а на страната."

Тези изявления хвърлят Генадиев в хамлетовски колебания.

Вярно е, че демократите не са забъркани в Деклозиеровата афера и Малинов е свободен да говори каквото си иска.

Но Турлаков е чиста проба деклозиеровец, а има кураж да не продава гласа си. Десет дни докторът не може да спи. Люшка се между чест и безчестие, между свободата и тюрмата. Най-сетне избира да е окован, но със свободен дух. На 17 юли Никола Генадиев декларира, че застава зад позицията на Александър Малинов.

Иде ред и Народната партия да направи съдбовния избор. Денят е 19 юли, ораторът е Теодор Теодоров. Майстор на демагогията, той произнася километрична реч с витиеват финал: "Не борба, не болшинство и меншество, не сваляне и качване на правителства, а разбиране помежду ни за една дейност, която в нищо да не нащърбява правата на парламента и която във всичко да осигурява тържество на закона, тържество на морала в нашата страна - това ние искаме."

Отделно, на ухо и в прав текст Теодоров уверява Радославов, че неговите хора ще гласуват военните кредити.

Картите са свалени и министър-председателят дава ход на делото.

Непослушният Никола Генадиев е осъден на 10 години строг тъмничен затвор, 5 години лишаване от политически права и конфискация на имуществото. Райко Даскалов, Григор Бояджиев, Марко Турлаков и още десет аферисти получават по 8 години зад решетките с лишаване от политически права и конфискация. Александър Стамболийски е оправдан, но той и без това е в затвора за антидържавна дейност. Губиделников и Буров също се измъкват сухи и тичат да целуват ръка на спасителя Теодоров.

Присъда № 1085 на Софийския военнополеви съд е прочетена на 21 октомври и моментално поразява здравето на главния подсъдим. "Бившият министър д-р Н. Генадиев от няколко дни е тежко болен. Вследствие цирей на врата е станала една малка инфекция на кръвта. Вчера е имал 40 градуса температура", съобщава в. "Утро" на 22 октомври.

Този случай илюстрира органическата връзка между Темида и Ескулап.

Щом законът потърси сметка на наш политик, той веднага се разболява

Централният затвор е построен по инициатива на Никола Генадиев. Първата копка е направена през 1903 г., когато е министър на правосъдието. Генадиев взема тертип от модерните европейски затвори и заръчва на архитекта да проектира специални килии за политици - просторни, с южно изложение. През хладната есен на 1916 г. той и колегите му се настаняват в това крило, като правят допълнителни подобрения.

Атентаторът Антон Прудкин, който лежи с доживотна присъда, рисува затворническия пейзаж: "Килиите на "баровците" - аферисти, снабдени с ковьори, с черги, с таблени и пружинени кревати, пухови постилки, топли дебели юргани (имаше и атлазени), одеяла и завивки, правеха килиите уютни, приветливи - съвсем неприличащи на затворнически килии. При най-малък студ или влага печките им се палеха. Богати маси се слагаха, не липсваше и вино, мюнхенско пиво, ликьори... Всичко имаха и в изобилие."

"Гледайте как хубаво мирише тук - на баровщина... У нас пък из етажите мирише на кочина", викали старите катили, като минавали по коридора на новодошлите.

В килиите се смесвали ухания на френски парфюми, скъпи цигари и печено телешко. Осъдените убивали времето с карти, табла и шах.

По време на гощавките някакъв унгарец тешал мъката им с нежните трели на арфата си. "Заболее ли някой или се почувства малко неразположен (от преяждане!), веднага ще повикат от града най-прочутите лекари. Обикновено идваше д-р Сарафов", свидетелства Прудкин.

Грешка е, че само гуляйджийството определя физиономията на "малкия парламент". "В затвора са се устроявали гуляи, пиршества и оргии, в които са вземали участие и служащите на затвора", сочи Петър Пешев, но заедно с това подчертава: "В затвора са отивали войници за среща и конференции със Стамболийски и другарите му. Там те са били насъсквани против офицерите, давали са им наставления за бунт, връчвали са им писма, вестници и бунтовни позиви за другарите им на фронта. В Централния затвор са се обсъждали и решавали всички политически въпроси."

"Нужно е да кажа - допълва Антон Прудкин, - че Стамболийски, макар и в затвора, продължаваше да бъде централната личност в Земеделския съюз. Без неговото съгласие нито парламентарната земеделска група, нито Постоянното присъствие на Земеделския съюз предприемаха нещо."

На практика "малкият парламент"дърпа конците на големия

Заедно с гозбите, виното и таблата зад решетките кипи трескава политическа дейност.

Провеждат се пленарни заседания, гласуват се предложения, вземат се решения. Директорът на затвора разрешава на депутатите в райе да се разхождат из столицата и да се срещат с политическите си приятели. Осъдените дори пращат меморандум до Съглашението.

"Малкият парламент" на България заседава около две години. Когато политиката на Васил Радославов се сгромолясва, раираните излизат като мъченици и отново влизат в големия парламент.
www.24chasa.bg/Article.asp

ПП: Според мен няма нужда от машина на времето, за да се върнем 100 години назад...





Гласувай:
41


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. freeoldmen - Каква ирония на съдбата за Генадиев!
13.12.2013 21:10
И все пак, имало е някакви сили, които са прекратили произволът, макар че наказанието е било почти комичен престой в затвора...
А сега, тези сили, де ги?
цитирай
2. mt46 - Цитирам коментари за статията:
13.12.2013 21:24
arietza
11.12.2013 20:35:34
А, то било едно време! Язък, пък аз си рекох, че правосъдието ни се е объркало нещо с бройката! Нейсе, горе Рогатия е подгрял казана и на политици, и на съдии!

21
toxin
11.12.2013 20:30:32
Знаех си, че е твърде хубаво за да е истина....

25
haumea
11.12.2013 14:32:58
Сега сме в Европа! Евроатлантическите ценности не ни позволяват да съдим престъпници! Само кокошкари и мангали, които не могат да си платят...
цитирай
3. mt46 - Сега ли?...
13.12.2013 21:31
freeoldmen написа:
И все пак, имало е някакви сили, които са прекратили произволът, макар че наказанието е било почти комичен престой в затвора...
А сега, тези сили, де ги?

Сега законите са "усъвършенствани", обслужват всички партии и олигарси...
цитирай
4. mt46 - Цитирам още три коментара, за да затворя страницата...
13.12.2013 21:45
first choice
11.12.2013 13:54:01
В началото си помислих, че 14 калинки ще влизат в затвора, а то било 1916 година.

28
maluk petko
11.12.2013 10:25:24
Сегашните не в затвора, ами директна екстрадация от страната!Токтан!

69
йк
11.12.2013 10:12:17
На времето е имало съд и правосъдие, за разлика от сега. Нито един от съвременните "политици" не е вкаран на топло за много по-сериозни далавери. Не се накрадоха!
цитирай
5. zaw12929 - Партини интереси и сега стоят над ...
14.12.2013 03:29
Партини интереси и сега стоят над държавните...
цитирай
6. planinitenabulgaria - Историята с продаването на зърното се разигра през 1990 г. отново.
14.12.2013 03:46
Тогава изкупеното от мутрите наше зърно на наши цени се продаде в други страни на европейски и за да има хляб купихме от нашето жито на европейски цени. Аз лично познавам сина на едно ченге, което "държеше" зърното в Благоевградско. Сега то е служител, обслужващ посолството ни в Москва. Само че за сегашните престъпници няма възмездие и основата за това е заложена още от времето на Станко Тодоров - министър председател и Тодор Живков - бащица, на среща между тях. Разговорът е следният:
- Другарю Живков, много малко са парите за студентските столове, да им опуснем повече?
- Стига им, дори са им много, отрежи 20% от тези пари!
- Другарю Живков, и за издръжката на затворниците са много малко парите, да им отпуснем още малко?
- Как така малко, увеличи парите им за издръжка пет пъти!
- Ама другарю Живков, как така? На студентите дори намаляваме парите, а на разбойниците толкоз много им ги дигаме?
- Станко, Станкоооооо, мисли държавнически. Тепърва с тебе студенти няма да ставаме.

цитирай
7. mt46 - Партийни, лобистки, лични интереси...
14.12.2013 09:49
zaw12929 написа:
Партини интереси и сега стоят над държавните...

цитирай
8. mt46 - Бай Тошо е цвете в сравнение с крадци, мутри, идиоти като царчето и Боко, например...
14.12.2013 10:02
planinitenabulgaria написа:
Тогава изкупеното от мутрите наше зърно на наши цени се продаде в други страни на европейски и за да има хляб купихме от нашето жито на европейски цени. Аз лично познавам сина на едно ченге, което "държеше" зърното в Благоевградско. Сега то е служител, обслужващ посолството ни в Москва. Само че за сегашните престъпници няма възмездие и основата за това е заложена още от времето на Станко Тодоров - министър председател и Тодор Живков - бащица, на среща между тях. Разговорът е следният:
- Другарю Живков, много малко са парите за студентските столове, да им опуснем повече?
- Стига им, дори са им много, отрежи 20% от тези пари!
- Другарю Живков, и за издръжката на затворниците са много малко парите, да им отпуснем още малко?
- Как така малко, увеличи парите им за издръжка пет пъти!
- Ама другарю Живков, как така? На студентите дори намаляваме парите, а на разбойниците толкоз много им ги дигаме?
- Станко, Станкоооооо, мисли държавнически. Тепърва с тебе студенти няма да ставаме.


Добре ще е днешните ни управници да предложат изграждането на нов затвор /с пари от бюджета на НС/ - за политици, депутати, държавни служители... Трябва да мислят перспективно, нали?...
цитирай
9. vmir - Много интересен материал, с малко изкуствен край, цитирам последното изречение:
14.12.2013 11:53
"Когато политиката на Васил Радославов се сгромолясва, раираните излизат като мъченици и отново влизат в големия парламент". Прилича едва ли не на хепиенд, както ни го представяха десетилетия наред.

Историята обаче е направо трагична, защото аферистът Райко Даскалов и популярният А. Стамболийски, освободени от затвора с презумпцията да овладеят войнишкия бунт след пробива при Добро Поле, (който сами са провокирали с всички сили години наред), се измятат от поръчението и се самопровъзгласяват както за водачи на бунта, така и за главнокомандващи на военната и централната власт в България и тръгват начело на войниците към София, с намерението да си седнат на креслата в правителствените кабинети.

Правителството реагира така, че да избегне очертаващата се гражданска война, но духът на предателството вече е изпуснат от бутилката и се вкопчва с всички сили в болшевишката антибългарска риторика, отровила морала на войниците където по фронтовете са шетали агентите на болшевизма.

Ето как частнопартийните интереси на земеделци и болшевики са противопоставени на националните, а властта е акакувана непрекъснато и буквално на абордаж чак до 9.IX.1944, поставяйки през цялото това време България на ръба на гражданска война. Неслучайно броени месеци след решението в Москва от началото на 1934 за ликвидиране на българската нация, партиите у нас са забранени, заради което болшевиките нарочват българската власт за фашистка, а себе си - за "освободители" от "фашистко иго".

Всъщност, от събитията през 1918 година насам, България е обречена на болшевишкия погром, който днес е просто мимикрирал с користни симулации на капитализъм, но лъжите, клеветите и далаверите му постепенно ликвидират държавата ни. :(((
цитирай
10. mt46 - Благодаря ти за коментара!...
14.12.2013 13:11
9. vmir - Много интересен материал, с малко изкуствен край, цитирам последното изречение:
11:53
"Когато политиката на Васил Радославов се сгромолясва, раираните излизат като мъченици и отново влизат в големия парламент". Прилича едва ли не на хепиенд, както ни го представяха десетилетия наред.

Историята обаче е направо трагична, защото аферистът Райко Даскалов и популярният А. Стамболийски, освободени от затвора с презумпцията да овладеят войнишкия бунт след пробива при Добро Поле, (който сами са провокирали с всички сили години наред), се измятат от поръчението и се самопровъзгласяват както за водачи на бунта, така и за главнокомандващи на военната и централната власт в България и тръгват начело на войниците към София, с намерението да си седнат на креслата в правителствените кабинети.

Правителството реагира така, че да избегне очертаващата се гражданска война, но духът на предателството вече е изпуснат от бутилката и се вкопчва с всички сили в болшевишката антибългарска риторика, отровила морала на войниците където по фронтовете са шетали агентите на болшевизма..."
Според мен историята се тълкува двойнствено, пристрастно, субективно, партийно... Мисля, че нещата не са еднозначни...
цитирай
11. mt46 - http://tagarski.blog.bg/technology/2008/06/25/ferdinand-opital-prevrat-predi-abdikaciiata.205612
14.12.2013 13:45
Цар ФЕРДИНАНД опитал ПРЕВРАТ преди АБДИКАЦИЯТА

/Из мемоарите на военният министър генерал Сава Савов/

Административният съд на област София отхвърли искането Симеон Сакскобургготски да върне на държавата НАД-взетите повече от 4.500 декара гори в планината Рила.
По този повод ще припомня становището на европейски държавници и изследователи за Кобургския род, както и фрагмент от мемоарите на генерал Сава Савов, министър на войната в момента, когато Фердинанд е принуден да абдикира от престола.
АЛФОНСО, крал на Испания:

"Във ВИЕНА СЕ ВИДЯХ С ФЕРДИНАНД БЪЛГАРСКИ.
КАКЪВ НЕГОДНИК!
ИСТИНСКИ НЕГОДНИК...
НЕ СЕ ПОКОЛЕБАХ ДА МУ КАЖА КАКВО МИСЛЯ ЗА ПОВЕДЕНИЕТО МУ ПО ВРЕМЕ НА МЕЖДУСЪЮЗНИЧЕСКАТА ВОЙНА.
Но той се закле, че не той открил огън срещу старите си съюзници, а просто се защищавал...
ПРИ ТЕЗИ ДУМИ ГО ИЗГЛЕДАХ ТАКА, ЧЕ ТОЙ СЕ ВПУСНА В НЯКАКВИ НЕЯСНИ ОБЯСНЕНИЯ, ОТ КОИТО НИЩО НЕ РАЗБРАХ...
Това, което наистина разбрах, бяха последните му думи.
Цитирам ги точно:
"ПРАВИЛ СЪМ ГРЕШКИ. ЗНАМ КАКВИ УПРЕЦИ МОГАТ ДА МИ БЪДАТ ОТПРАВЯНИ.
НО НЯМА ДА ОСТАВЯ НЕЩАТА ТАКА!...
МОЯТ ЧАС ЩЕ ДОЙДЕ.
ЩЕ СИ ОТМЪСТЯ.
ЩЕ ПОДПАЛЯ ЕВРОПА ОТ ЧЕТИРИТЕ КРАЯ!"


ГЕНЕРАЛ САВА САВОВ:

"Няколко дни след абдикацията на цар Фердинанд и заминаването му за Виена се яви при мен в министерството генерал Александър Протогеров и ми съобщи, че на 2 октомври 1918 година е бил повикан тайно в двореца от генерал Ганчев да се представи на Царя.
НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО ГО ПОЗДРАВИЛ И ПОХВАЛИЛ С ЛАСКАВИ ДУМИ ЗА НАНЕСЕНАТА ПОБЕДА НАД БУНТОВНИЦИТЕ НА РАЙКО ДАСКАЛОВ, ПОВИШИЛ ГО Е В ЧИН ГЕНЕРАЛ-ЛЕЙТЕНАНТ И СЛЕД ТОВА ОТДАЛЕЧ МУ ЗАГОВОРИЛ ЗА ПРЕДАТЕЛСТВОТО НА ПРАВИТЕЛСТВОТО КЪМ СЪЮЗНИЦИТЕ И ГЛАВНО КЪМ ГЕРМАНИЯ СЪС СКЛЮЧВАНЕТО НА ПРИМИРИЕ И С НАСТОЯВАНЕТО МУ ДА АБДИКИРА И ГО МОЛИЛ ДА ИЗВЪРШИ ПРЕВРАТ СЪС СВОИТЕ ВОЙСКИ, ДА АРЕСТУВА ПРАВИТЕЛСТВОТО, ДА СЕ ОБРАЗУВА НОВО ПРАВИТЕЛСТВО ПОД НЕГОВО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО, КОЕТО ДА ГО ЗАПАЗИ ДА ОСТАНЕ В БЪЛГАРИЯ КАТО ЦАР И ДА ПРОДЪЛЖИ ВОЙНАТА, КАТО СЕ ОТСТЪПИ НА БАЛКАНИТЕ ДО ГДЕТО ПРИСТИГНЕ ГЕРМАНСКОТО ПОДКРЕПЛЕНИЕ.
Генерал ПРОТОГЕРОВ ПРОДЪЛЖИ, ЧЕ ЕДВА ТОГАВА РАЗБРАЛ ЗАЩО Е БИЛ ПОВИКАН ТАЙНО В ДВОРЕЦА, ЗАЩО ЦАРЯТ Е БИЛ ТАКА ЛЮБЕЗЕН С НЕГО И ЗАЩО ГО Е ПОВИШИЛ В ЧИН ГЕНЕРАЛ-ЛЕЙТЕНАНТ, НО ТОЙ КАТЕГОРИЧНО МУ ОТКАЗАЛ, КАТО Е ЗАЯВИЛ, ЧЕ В ИНТЕРЕСА НА ОТЕЧЕСТВОТО ФЕРДИНАНД ТРЯБВАЛО ЧАС ПО-СКОРО ДА НАПУСНЕ СТРАНАТА...
На 3 октомври 1918 г. в 7 часа подир пладне Негово Величество цар Фердинанд абдикира от престола.
Ако цар Фердинанд беше се забавил още един ден, той щеше да бъде пленен от сърбите заедно с всичките му богатства и с цялата му архива.
Той се отнасяше презрително към нас, българите.
След една вечеря в двореца министрите, начело с министър-председателя Гешов, минаха покрай него и се поклониха.
След като ги изгледа с едно презрително вдигане на раменете, цар Фердинанд каза на френския пълномощен министър Морис Палеолог:
"ЖАЛКИ ЛАКЕИ.
ИДАТ ТУК ДА МИ ПИЯТ ДОБРОТО ВИНО.
ЧУДНО МИ Е, ЧЕ ДОСЕГА ОЩЕ НЕ СА МИ ИЗКРАЛИ СРЕБЪРНИТЕ ПОСУДИ."

СТИВЪН КОНСТАНТ

Големите, авторитетни европейски изследователи и познавачи на монархическите династии казват за Кобургския род така:
"КОБУРГИТЕ СА РАЗПЛОДНИТЕ ЖРЕБЦИ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ МОНАРХИЧЕСКИ ДВОРОВЕ. НАВСЯКЪДЕ, КЪДЕТО СЕ ДОБЕРАТ ДО ТРОНА, ТЕ ВИНАГИ, АБСОЛЮТНО ВИНАГИ ПРАВЯТ ЕДНО И СЪЩО НЕЩО - ОГРАБВАТ НАРОДИТЕ НА СТРАНИТЕ, ДО КОИТО СА СЕ ДОКОПАЛИ, ГЛАВНО ЗЕМИ, ГОРИ И ПОСТРОЕНИ С ДЪРЖАВНИ СРЕДСТВА ДВОРЦИ."

+
"В сравнение с другите абдикирали след Първата световна война бивши кралски особи Фердинанд беше богат.
По-малко от година след абдикацията си той се опита да изтегли ценните си книжа, които през цялата война се съхраняваха в Банк ъв Ингланд. През 1919 година английският съд реши да ги конфискува като вражеска собственост, но една година по-късно той успя да оспори това решение с аргумента, че парите и книжата са били внесени от княгиня Клементина още около 1850 г. и следователно не подлежаха на конфискуване.
През 1922 г. той беше същински милионер.
Няколко години по-късно отново по съдебен път принуди германското правителство да му изплати големи парични суми.
ТЕЗИ ПАРИ МУ БЯХА ГАРАНТИРАНИ от ГЕРМАНИЯ през 1915 г., КОГАТО БЪЛГАРИЯ ВЛЕЗЕ във ВОЙНАТА, в СЛУЧАЙ на НЕБЛАГОПРИЯТЕН ИЗХОД.
Той успя също така да освободи в полза на своето семейство и по-голяма част от собствеността си, разположена на територии, които по-рано принадлежаха на Унгария, а сега бяха конфискувани от нова Чехословакия.
УСПЕШНИЯТ му ИСК към ГЕРМАНСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО ПРЕДИЗВИКА СИЛНИ НАПАДКИ в НЕМСКАТА ПРЕСА.
Един немски вестник писа, че:
"КОБУРГЪТ ЩЕ ВЛЕЗЕ В БЪДЕЩИТЕ УЧЕБНИЦИ НАРЕД С ОНИЯ ГЕРМАНСКИ КНЯЗЕ, КОИТО СА ПРОДАВАЛИ ПОДАНИЦИТЕ СИ КАТО ВОЙНИЦИ на АНГЛИЯ, ТЪЙ КАТО ТОЙ РИСКУВА КРЪВТА И ИМОТА НА ЛЮБИМИТЕ СИ БЪЛГАРИ ЕДВА СЛЕД КАТО СЕ ОСИГУРИ С ЕДИН ЧАСТЕН ДОГОВОР, ЧЕ ТОЯ РИСК НЕ ЩЕ СТРУВА НИЩО НЕМУ ЛИЧНО."
Само лек разяснителен и акцентиращ коментар:
ЗНАЧИ ТАКА!!!
ФЕРДИНАНД СКЛЮЧВА ЧАСТЕН ДОГОВОР С ГЕРМАНСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО, ЧЕ АКО БЪЛГАРИЯ СЕ ОКАЖЕ ГУБЕЩА ДЪРЖАВА В КРАЯ НА ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА - както и стана -, ТО СЛЕД ВОЙНАТА ВСЯКО ГЕРМАНСКО ПРАВИТЕЛСТВО ТРЯБВА ДА МУ ИЗПЛАТИ НА НЕГО ЛИЧНО ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА ПРЕТЪРПЯНИТЕ ЗАГУБИ ОТ РЕЗУЛТАТИТЕ НА ВОЙНАТА.
ФЕРДИНАНД Е БИЛ ПАРИЧНО ОБЕЗЩЕТЕН ОТ ГЕРМАНСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО ДОРИ ЗА ИМОТИТЕ, КОИТО СА МУ БИЛИ КОНФИСКУВАНИ В БЪЛГАРИЯ КАТО ГЛАВЕН ВИНОВНИК ЗА НАЦИОНАЛНАТА КАТАСТРОФА СЛЕД ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА.
ФЕРДИНАНД - както точно го е написал германският вестник - ПРЕДВАРИТЕЛНО Е ПРОДАЛ КРЪВТА И ИМОТИТЕ НА БЪЛГАРИТЕ СРЕЩУ ЛИЧНОТО МУ ГАРАНТИРАНЕ ОТ ВСЯКАКВИ ВЪЗМОЖНИ ЗАГУБИ!
А СИМЕОН СЕГА СИ ВЪРНА И ПЛАТЕНИТЕ ОТ ГЕРМАНСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО НА ФЕРДИНАНД КОНФИСКУВАНИ ИМОТИ В БЪЛГАРИЯ.
ТОВА СЕ КАЗВА ИСТИНСКИ КОБУРГ - ПОТОМЪК НА РАЗПЛОДНИ МОНАРХИЧЕСКИ ЖРЕБЦИ И САМ ТАКЪВ КОБУРГСКИ ЖРЕБЕЦ!




цитирай
12. mt46 - http://www.segabg.com/article.php?issueid=1553&sectionid=6&id=00002
14.12.2013 13:47
Нов прочит
Фердинанд към Борис III: Българският народ е крава, която трябва да доиш до изтощаване
Лицемерието е основната добродетел на царете. Тъпоумието на тълпата е най-голямата гаранция за престола. Банални, обикновени мисли и малко думи, ето какво прави един цар загадъчен." (Из тайните наставления на дядото на Симеон II към неговия баща)
През 1998 г. цар Симеон II продаде дядовите си ордени на аукцион в "Сотби". Така внукът символично и театрално се разтовари от греховете на Фердинанд и направи още една стъпка към България. Днес той е водеща фигура в българската политика, но около него витае един парадокс. Личностните му качества трудно могат да компенсират кръвната връзка с една катастрофирала на българското държавно кормило династия. Огромният му недостатък е неговият произход, а точно на него той дължи своето обаяние и от него извежда логиката на своето предопределение в живота на България.

Ако приемем, както твърди Морис Дрюон, че монархията е лотария с хромозомите, може би не е излишно да се припомнят числата от миналия тираж. Затова предлагаме подпури от книгата "Цар Фердинанд. Съвети към сина" (Университетско издателство "Св. Кл. Охридски" С. 1991 г.) Това са наставления на вече абдикиралия цар към сина му Борис III, писани около 1938 г. Размишленията са преписани от царските архиви в град Кобург от българския дипломат Димитър Йоцов, лично приближен до Фердинанд, който често го е посещавал в Кобург. Документът се съхранява в Централния държавен исторически архив.





За интелигенцията



Най-опасните граждани в едно царство са хората, които знаят добре да пишат и които са надарени с естествени дарби на наблюдателност. Един цар трябва от такива хора да се пази като от дявола. Мислителите, историците и философите в България може би не правят открито политика, но те са по-опасни от политиканите, защото ги снабдяват с аргументи и оръжие, което по-майсторски се употреблява в парламента и пресата. Политиканите нямат време да се задълбочават в познания, те живеят от трохите на мислителите и историците и с огризките на ума им. Тъй надъхани от субстанцията на учената мисъл, политиканите подготовляват революциите.



Мислителите и историците не могат да се изпъдят от царството, нито да се затворят, нито да се избесят. Това е едно голямо нещастие за царете, особено когато са скудоумни.

Ония хора, които са затворени в кабинетите си и се занимават с отвлечени теории или експерименти в лабораториите си, са хора неустрашими и тях е мъчно да обуздаеш. Единственото оръдие спрямо тях е мълчанието. Ти не можеш нищо да направищ срещу тия хора, ако не искаш историята да те нарече убиец: инквизиторските времена минаха; най-отвратителното средство против такива опасни хора си остава пак отровата. Не забравяй, че и изпълнителите на тази процедура трябва да се унищожават.



За управлението



Подбирай за полкови, бригадни и дивизионни командири хора с пороци, за да можеш да ги държиш под страха на наказанието. Ти трябва винаги да настройваш българите един против друг, да ги разединяваш и да взимаш мълчаливо страната на властта. За тая цел около теб трябва да има най-безсъвестни хора, които за пари ще ти устроят по-добра лична полиция от Хамидовата, и тогава ще знаеш какво се крои в Ючбунар, Куру-Баглар или в Кушу-кавак или в Лопошна. Избирай, впрочем, за твои тайни агенти не чистокръвни българи. Гледай да са чужденци или цинцари, или гагаузи, или немци, или евреи, а на последните можеш повече да разчиташ, защото са по-еластични, по се увират навсякъде и имат достъп до тайните на обществото.



За да намалиш недоволството на народа, който понякога има основания да е недоволен от царете и от властта ти, трябва да създадеш условия, щото младежи из народа, не с големи качества, но поотракани и доста мързеливи, за да работят в селото, да ги вземеш в администрацията, да ги настаняваш на държавната трапеза... Няма по-сигурен начин за моментна сигурност от добре платения простак. Тъпоумието на тълпата е най-голямата гаранция за престола и за трайността на монархическото управление.



Просвещението на народа е вървяло досега без система, заради това няма обществено мнение и обществена мисъл правилно поставена за държавните работи и политиката. Това аз знаех и заради това, като виждах какви грешки правеха министрите на народното просвещение, смятах ги за врагове, които вършат глупости и заради това не ги безпокоех. Оставих ги да влеят помия в главите на младите поколения, безпътието на които отваря пътя на царете.



За народа



Морално българският народ е недорасъл, а физически е просто за оплакване. Това обстоятелство, взето в общия му размер, ще улесни и твоята задача. Няма нужда да притежаваш добродетели или да се преструваш, че ги притежаваш. Царете и да искат, не могат да притежават добродетели, защото те се възпитават от малки в една съблазнителна среда, където отсъства всеки добродетел. А тия качества се възприемат по примера, който взимаме; те не са нито наследствени, нито вродени. Народът въобще не разбира от добродетели; той величае винаги долните хора, хайдуците, развратниците, престъпниците, лъжците, изнудвачите и на такива той поверява своята съдба. Такива избира той за Народното събрание, а на умните, почтените народът се присмива и ги забравя. Народът е като едно добиче: колкото повече го удряш, толкоз по-бърже върви към целта, която ти си определил. Народът е като истеричните жени; за да се усмирят, там трябва бой.



За обич и дума да не става. Ние произхождаме от чужда династия, чужда на българската кръв и душа, ние нямаме нищо общо с тази долна раса, следователно нямаме нужда от обичта на българския народ, защото нашите други интереси са гарантирани от тоя народ поради неговия страх и сервилност.



Българският народ има само един идеал: да се обогати. Заради това, пази се да не му попречиш и затваряй си очите пред кражбите. Помилвай някак си незабелязано крадците, особено тия на държавни суми и дръж списъка им затворен в твоето бюро. Когато тоя списък се увеличи, да бъде в процент 10% от населението, то ти си спасен. Знай, че царете се крепят от разбойниците, но те са жертва често на разбойниците, когато не са ги щедро възнаградили.

Прави и ти гешефти, обогатявай се. На мое време твоят възлюблен чича княз Филип ми вършеше всички гешефти и той прибираше комисионните при сключването на българските заеми; той прахоса своя пай в Ница и Монте Карло, а моя пай се стопи в Дисконто Гезелшафт поради инфлацията, заради това бях принуден да се моля на германците да ми дадат пенсия 5 000 000 000 лева годишно и един отделен апанаж от 5 000 000 000.



Българският народ е крава, която трябва да доиш до изтощаване. Презирай народа и не отдавай на никоя работа повече значение, отколкото тя има. От всичките неща в твоето царство народът е най-маловажното.



За честността



Българите, твоите сега възлюблени поданици, не познават що е добродетел. Те крадат от памтивека и го смятат това дори за почтен занаят. Понеже не е срамно да крадеш, прието е това да се върши на открито. Главното правило е, че не може да се краде освен много. Законите не улавят големите кражби...

Тъй щото не трябва да се спираш нито на минута и да разсъждаваш върху тази вулгарна дума, добродетел и честност. Честността няма нищо царско. Тя не се ползва с достъп в нашата династия, а аз лично прекарах 32-годишно царуване без нея.



За лицемерието



Лицемерието е основната добродетел на царете. То е много тачено в нашия, Кобургския род, така също и у българския народ. Ти трябва да го притежаваш във висша степен, ако искаш чрез лицемерието да обезоръжаваш поданиците си.



Зная, че ти не си религиозен като мен, но за тълпата ние трябва да се преструваме, че сме най-фанатици християни. Нима царското достойнство е съвместимо с религията? Това, което религията иска от простия човек, ние не можем да го дадем, и религията ни прощава всички прегрешения, които ние не й казваме, защото тя гледа на нас като миропомазани и предварително ни е простила.



Ти не си напълно посветен в хитростите, които употребих, за да се докопам до българския престол. Твоята баба, принцеса Клементина, бе неизчерпаем извор на достойното лицемерие и на царската хитрост. Вярно е, че ние много пари похарчихме, за да подкупим една част от министрите и влиятелните депутати; цяло състояние от няколко милиона похарчихме за българската корона, както сега епископите харчат грамадни суми да подкупват избирателите в дадена епархия, когато митрополитският трон остане вакантен.



Всичко се купува с пари и хората и техните съвести са стока с по-голяма или по-малка цена.



Една истина ще ти призная, че нашият Кобургски род е род на развратници и заради това европейските престоли се падат повече на нас, гладни и ловки авантюристи.



Никой мене не ме обвини, че съм крал и че съм бъркал безразборно в българското злато. Ако народът изпита бедствия, той не викаше против мен - министрите бяха виновните. Прави и ти така, подготвяй марионетки, чиито глави народът може да чупи.



Българският народ има инстинктивна омраза против всичко, което изпъква начело. Той е готов да смаже всекиго, който се издига по-високо, та ако ще дори и в безмислието. Това е едно нещастие, но ти трябва да се радваш, защото ниските чела са болшинството в тая страна. А ниските чела не са в състояние да направят бунт против короната. Другояче вървят работите, когато изпъкнат високите чела. Има нещо силно в тях и то да е дори вятър, пак е опасно.



За царската стойка



Уви! В сегашния демократичен хаос няма вече място за царските пози. Пази се да подражаваш на отживелите епохи и на старите царски пози. Ти би станал смешен пред твоите поданици. Зная, че си хитър и лукав, че се ръкуваш без ръкавици с твоите каналии, че се преструваш като лисица с отрязана опашка. Преструвай се на смирен и не проявявай никаква гордост и подходяща стойка. Едно време величественото царско държание беше всичко. То заместваше всичките науки, всички дисциплини, даже знанията по граматика. Но тия времена вече ги няма.



За речите



Не е необходимо един цар да е сладкодумен, но той трябва да има дарбата да стъкми прилично някои безсъдържателни мисли, да ги свърже без много грешки. Говори малко. Мълчаливите хора изглеждат важни и мъдри. Научи наизуст няколко изречения, които са енциклопедията на царското красноречие. Упражнявай се особено в употреблението на съюзите, защото ако е нужно да повтаряш същите фрази, ще трябва поне да умееш да им променяш понякога реда, без да си покажеш съвсем босотата. Заключавай всекога късите си речи с умерено надути фрази. Банални, обикновени мисли и малко думи. Ето какво прави един цар загадъчен.

Недей поздравлява по един и същи начин един селски кмет и един кавалерийски полк. Говори всекиму езика, който му се нрави. За това не е необходимо да си добър психолог. Има няколко категории хора и няколко категории изречения, които могат да ги трогнат, стига да умееш кое да употребиш за дадения случай. Трябва да говориш и при все това да не кажеш нищо. Без да изпаднеш в положението на глупак, трябва да не кажеш ни една оригинална и искрена мисъл.



Бъди достъпен. За много от българските каналии ще бъде достатъчна чест, че са били рамо до рамо с теб или да си ги питал как са със здравето. Такива ще крепят престола ти.



За морала



Вервай ми, престъпленията и пороците са вечно неизменни, като човешкото сърце.

Ако усещаш в гърдите си сърце, което тупти, направи като мен: унищожи тоя извор на слабост.

Видох около мен катастрофални падения, престъпления, кръв, мизерия. Бях напълно равнодушен, предаден на егоизма си, извор на човешко величие.

Видя ли ме някой да заплача? Видя ли ме някой да проявя съжаление? Когато царицата, майка на моите деца, умираше, аз се забавлявах. Тя си остана за мен една чужденка като мен и заради това я мразех. Не чувствах смущение от това внезапно ликвидиране на едно нещастно и неволно съдружие. В дъното на душата си аз се радвах, че се освободих. На мен все пак ми харесваше драматичната хубост на цялата тая история и заради това с удоволствие си припомнях всичките й фази.



За религията и боговете



Има хиляди начини да се възползваш от религиите. Верующите хора са най-мъдрите граждани и покорни поданици, стига само да се щади специалната им чувствителност. Те всякога ще бранят престола, който не могат да си представят без църквата.

Една от привилегиите на царете е тази, че никой не знае каква религия те изповядват, т.е. никой не трябва да знае. Царят трябва да бъде голям комедиант и в практикуване обрядите на религията. Политиката е острието на камата, а религията е като пита кашкавал.



Боговете са многосложни и безбройни, а бог е един. Той се нарича "интерес" и на тебе подобава да бъдеш най-добрият му пророк.





Материала подготви Ясен Бориславов
цитирай
13. vmir - 10. mt46,
14.12.2013 16:10
mt46 написа:
vmir написа:
9. vmir - Много интересен материал, с малко изкуствен край, цитирам последното изречение:
11:53

Историята обаче е направо трагична, защото аферистът Райко Даскалов и популярният А. Стамболийски, освободени от затвора с презумпцията да овладеят войнишкия бунт след пробива при Добро Поле, (който сами са провокирали с всички сили години наред), се измятат от поръчението и се самопровъзгласяват както за водачи на бунта, така и за главнокомандващи на военната и централната власт в България и тръгват начело на войниците към София, с намерението да си седнат на креслата в правителствените кабинети.

Правителството реагира така, че да избегне очертаващата се гражданска война, но духът на предателството вече е изпуснат от бутилката и се вкопчва с всички сили в болшевишката антибългарска риторика, отровила морала на войниците където по фронтовете са шетали агентите на болшевизма..."

Според мен историята се тълкува двойнствено, пристрастно, субективно, партийно... Мисля, че нещата не са еднозначни...


Така е, а само от инстинкта за оцеляване на народа зависи дали ще дава ухо кой какво за кого според някого май бил казал, или, че пуснатият от затвора да успокоява войниците Райко Даскалов се обявил за техен водач и главнокомандващ по време на война. Ако липсва инстинкта да се разграничат по степен на важност и последствия двете неща, и се допуска клюките да засенчват фаталните за държавата дела, значи хората предпочитат клюкарстването и препирните по доказване на по-голямата му важност от важността на държавата си.

А мемоариста генерал Сава Савов очевидно си е писал спомените за Фердинанд след 9.IX.1944, защото като министър на войната през време на изгубената ПСВ, без тези конюнктурно ориентирани мемоари би трябвало да е разстрелян след 9.IX.1944. Освен това, заедно с Райко Даскалов и Стамболийски, ген. Сава Савов е в състава на миротворческата им мисия, когато Райко Даскалов се самообявава за главнокомандващ и повежда бойците с/у София. Такава узурпация пред очите на военния министър изисква специални оправдания, което пък говори колко "фашистко" e било това правителство, щом министъра на войната му допуска подобни прищевки, за да не го нарочат тарикатите за фашага. (Горката България).
цитирай
14. mt46 - http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=393:2012-03-16-14-55-08&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61
14.12.2013 17:31
"... От 1914 до 1916 г. ген. С. Савов е назначен маршал на двореца и флигел-адютант на цар Фердинанд, тъй като в негово лице царят открива един от най-честните офицери в българската армия, на когото може да има пълно доверие. Но интригите в двореца не са естествената среда на един герой от войните. От октомври 1916 до август 1917 г., когато Първата световна война е в разгара си, ген. Савов е назначен за командващ 5-а пехотна Дунавска дивизия, която се сражава на Македонския фронт в долината на р. Вардар. През 1917 г. е повишен в чин генерал-лейтенант и е командващ последователно на III и IV армии (1917-1918). Задаващата се катастрофа принуждава правителството на д-р Васил Радославов да подаде оставка и цар Фердинанд възлага на Александър Малинов да състави нов кабинет. По предложение на царя ген. Савов е назначен за военен министър, който пост заема и в двете правителства на Ал. Малинов. Той е военен министър и по време на избухването и потушаването на Войнишкото въстание. Ген. Савов е последният български военен и политически деец, с който разговаря абдикиращият цар и върху когото излива гнева си. Правителството на демократи и радикали, макар и тромаво и неуверено, успява да изведе България от Първата световна война, като подписва Солунското примирие в края на септември 1918 г. След като кабинетът на Ал. Малинов и Ст. Костурков подава оставка, ген. Савов е назначен за главен инспектор на войската и повишен в звание генерал от пехотата (1919). От юли 1919 г. излиза в запас и се отдава на политическа дейност като член на Демократическата партия. Земеделското правителство на Александър Стамболийски подвежда под отговорност членовете на правителството на Малинов-Костурков за забавянето на сключването на сепаративния мир с Антантата, спомогнало за втората национална катастрофа. Генерал Савов е също подведен под отговорност през 1923 г., но превратът на 9 юни 1923 г. слага край на тази разправа на Стамболийски с политическите му противници..."
цитирай
15. mt46 - http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=393:2012-03-16-14-55-08&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61
14.12.2013 17:33
След излизането си от затвора генерал Савов е депутат в XXI (1925-1927) и XXIII (1931-1934) Обикновено народно събрание.


През тези години той работи върху мемоарите си, решен да каже и той своята истина за погромите на България, както и да ни посочи главния виновник, или да бъда по-точен като използвам думите на Иван Ев. Гешов - „престъпния безумец”. Преди години една от най-четените мемоарни книги за времето на българския цар Фердинанд Сакскобургготски бяха спомените на неговия учител по български език Добри Ганчев. Тогава мислехме, че едва ли може да съществува по-убийствена книга за този престъпен български монарх. Тогава някои обвиниха Добри Ганчев, че клюкарствал и си отмъщавал, защото бил обиден на монарха. Самият Добри Ганчев в спомените си неведнъж се позовава и на случки, разказани му от ген. Савов. Спомените на ген. С. Савов показват в още по-едър план този монарх, останал чужденец на българския престол до последния си миг. Ако Д. Ганчев ни показва образа на монарха в доста окарикатурен план, то в спомените на маршала на двореца ще имате възможност да се срещнете с монарха в най-близък план именно като монарх, като военачалник и като коварен съюзник, дори спрямо съюзните си германски и австро-унгарски императори и като изключително корумпиран и продажен владетел. Спомените на ген. Савов по най-категоричен начин потвърждават автентичността на Фердинандовите съвети към сина му - цар Борис ІІІ. Трябва човек да е слепец, за да не го види сам! Освен приложените по-долу спомени ген. Савов пише спомени и за своя род и родоначалника на Савовия род - Хаджи Сава Караманлията, останали и до днес непубликувани.


Генерал Сава Савов
Ген. Сава Савов умира в София на 18 април 1945 г. По заповед на Военното министерство видният военачалник е погребан с военни почести в столицата. Неговият личен архив се съхранява в Централния военен архив във Велико Търново.
цитирай
16. metlichina - просто....
14.12.2013 19:06
нищо ново под слънцето....
цитирай
17. vishnichka - Интересен е постинга, да, също и дискусията ви,
14.12.2013 19:09
но имам страшно много работа ... и ще дочитам на порции!:)
цитирай
18. vmir - Благодаря за инфото,
14.12.2013 19:23
сигурно е бил честен, щом Фердинанд е имал пълно доверие единствено в него и го е направил министър на войната в толкова тежък момент, а той е поел възложените му отговорности. Отишъл си е от този свят тъкмо навреме.

Не понасям плюенето по паднал, пък бил той и бившо величие. Тези закъснели "герои" са най-голямата беда и истинска напаст за всяка държава. Независимо, че са любимци на далавераджии и авантюристи от всякакъв калибър и мащаб...
цитирай
19. tota - Марине, помислих си, че това се случва сега
14.12.2013 20:10
А то Деклозиеровата афера и гешефтите. Всичко се повтаря за съжаление. Всеки гледа да се прекара на държавна ясла за келепиреца. Тежка на народа ни.

Поздрави!
цитирай
20. mt46 - Фердинанд има и исторически позитиви - до 1908 г. Но негативите преобладават...
14.12.2013 20:41
vmir написа:
сигурно е бил честен, щом Фердинанд е имал пълно доверие единствено в него и го е направил министър на войната в толкова тежък момент, а той е поел възложените му отговорности. Отишъл си е от този свят тъкмо навреме.

Не понасям плюенето по паднал, пък бил той и бившо величие. Тези закъснели "герои" са най-голямата беда и истинска напаст за всяка държава. Независимо, че са любимци на далавераджии и авантюристи от всякакъв калибър и мащаб...

Величието в историята е относително, спорно... За някои Хитлер, например, е велик...
цитирай
21. mt46 - Спорна работа!... :)
14.12.2013 20:49
vishnichka написа:
но имам страшно много работа ... и ще дочитам на порции!:)

Знам, че трудно се четат дълги текстове...
цитирай
22. mt46 - Да...
14.12.2013 20:55
metlichina написа:
нищо ново под слънцето....

Просто някои неща се "усъвършенстват"... Но който не познава историята, си мисли, че всичко започва от "вчера"...
цитирай
23. mt46 - Да, нещата се повтарят...
14.12.2013 21:05
tota написа:
А то Деклозиеровата афера и гешефтите. Всичко се повтаря за съжаление. Всеки гледа да се прекара на държавна ясла за келепиреца. Тежка на народа ни.

Поздрави!

Пак хитра партизанщина, афери, далавери... Само че няма виновни, осъдени... А не е лошо поне част от престъпните политици да полежат в затвора - може да се пречистят...
цитирай
24. vmir - 20. mt46,
14.12.2013 21:50
mt46 написа:

Величието в историята е относително, спорно... За някои Хитлер, например, е велик...


Хитлер има кой да го мисли и интерпретира, ние трябва да си знаем собствената история, за да не ни я разказват други. При войнишкия метеж срещу София са убити няколкостотин войници, поддали се на антибългарската болшевишка пропаганда. Но властта остава в ръцете на подстрекателите им, а те неслучайно скоро се самозабравят в преследване на партийни изгоди.

Правилно потушителят на войнишкишя метеж ген. Савов е погребан с военни почести, защото е изпълнил дълга си към страната. Да беше поживял повече, вероятно щеше да попадне в списъците на най-отявлените фашаги. Но през пролетта на 1945 още не е имало паметници на участниците във въстанието, нито поне дисертации на тема: "Владайското въстание - класово осъзнат юмрук в зъбите на монархофашистката експлоататорска буржоазия"...
цитирай
25. alexs - За съжаление в наши дни положението ...
14.12.2013 22:04
За съжаление в наши дни положението е много по-лошо от тогава виновните политици все пак са ги наказвали днес няма нито един политик през последните 25 години в затворар а днешните далавери са много по-големи от тогавашните!
цитирай
26. mt46 - Ето повече за Войнишкото въстание - http://forum.boinaslava.net/showthread.php?5841-%C2%EE%E9%ED%E8%F8%EA%EE%F2%EE-%E2%FA%F1%F2%E0%ED%E8%E5-1918-%E3%EE%E4%E8%ED
15.12.2013 11:01
През втората половина на 1918 г. положението на фронта се влошава. Храната недостига, отслабва дисциплината, засилва се отчаянието сред войниците. А междувременно съглашенските войски подготвят настъпление. Съсредоточава се една ударна групировка от 57 000 души с 566 оръдия. Срещу тази сила стоят две български дивизии с около 200 оръдия.

Настъплението на съглашенците започва на 14 септември с ожесточен огън по българските позиции. След няколкодневни тежки сражения на 18 септември противниците извършват пробив при Добро поле. Съглашенските военни части достигат до Прилеп, а оттам по долината на р. Вардар се насочват към Скопие. Една 100 000 българска армия, разположена на запад от мястото на пробива, е запалшена с обкръжение и пълно унищожение. От Германия не идва никаква помощ. А сили за съпротива българите вече нямат.

Претърпелите поражение войски отстъпват към старите граници на България. Недоволството сред войниците е голямо. На 23 и 24 септември започват да се образуват първите въстанически отряди. Сред тях се ражда идеята за поход към София и разправа с виновниците за очертаващата се нова катастрофа.

На 24 септември един въстанически отряд достига до Кюстендил и арестува намиращата се там главна квартира на действащата армия. На път за Радомир се събират около 4-5 000 въстаници, много повече неорганизирани войници. Така започва Войнишкото въстание от 1918 г.

В София царят и правителството трескаво търсят изход от възникналата критична обстановка. На 25 септември от затвора са освободени земеделските лидери Ал. Стамболийски и Райко Даскалов. На следващия ден те заминават за Радомир заедно с група депутати. идеята е да се използва тяхната популярност сред войниците (главно селяни), за да се преустанови отстъплението и мъжете да се върнат на фронта. Но Ал. Стамболийски и Р. Даскалов пренебрегват нареждането и решават да оглавят бунта. На 27 септември с специална прокламация е обявено свалянето на монархията и България е провъзгласена за република (т.нар. Радомирска република). За председател на Временното правителство е провъзгласен Ал. Стамболийски, а за главнокомандващ – Р. Даскалов. Всъщност делото, на което залягат двамата земеделски водачи, е трудно осъществимо. Дали ще пристигне навреме германска помощ, или България ще бъде окупирана от съглашенците, е без значение за характера на властта в България: и едните и другите са за монархия. Ясно е, че след големите промени, настъпили в Русия, великите сили ще бъдат максимално бдителни подобни събития да не се случват и в други страни. Освен това в България има доста партии, които не са така републикански настроени, както БЗНС. (Впрочем и в своята партия Ал. Стамболийски и Р. Даскалов имат немалко противници). Така че Радомирската република е обречена да бъде един фойерверк в нашата страна, без сериозни последици.

Но въстаническите действия се оказват твърде опасни за правителството на демократите и радикалите. Бунтовниците бързо напредват към столицата. Основните им сили се придвижват през Перник към село Владая. Кабинетът обявява София за град-крепост. Командването на военните части в града е поверено на ген. Александър Протогеров. Той може да разчита на юнкерите от Военното училище, на допълващи части от местния гарнизон, а също и на мобилизирани отпускари. В София пристига германска бойна група, добре въоръжена с оръдия и картечници.

На 28 септември събитията вземат драматичен характер. При Захарна фабрика юнкерите спират влак с ранени и болни войници и избиват голяма част от тях. Това злодеяние предизвиква негодувание не само сред войниците въстаници, но и сред обикновените граждани на София. Р. Даскалов поисква ултимативно да му бъде предадена властта и дава 24 часа на правителството да се оттегли от управлението на страната. Около 4 часа на 29 септември, след изтичането на ултимативния срок, близо 8000 въстаници в три колони се отправят към столицата. С бой е превзето с. Княжево. Други войнишки части достигат Горна баня и Бояна. Но привечер настъплението на бунтовниците отново е спряно. Това се дължие на опасенията на Р. Даскалов, че през нощните часове по улиците на София могат да станат безредици и изстъпления с трудно предвидими последици. Освен това той все още се надява, че правителството ще си подаде оставката. Забавянето обаче дава възможност на противниковите части да се организират и подготвят добре. Рано сутринта на 30 септември те минават в контранастъпление. Превъзходството им в оръдия и картечници се оказва решаващо. Въстаналите войници са разбити. Стотици от тях, опазили живота си досега в три последователни войни, падат нелепо убити пред столицата на собствената си държава.

На 25 септември 1918 г. правителството на Малинов - Костурков се обръща към съглашенското командване с искане за сключване на примирие. Четири дни по-късно в разгара на боевете в София е подписано примирието, позволяващо на България да излезе от войната.
цитирай
27. mt46 - Разбира се, че трябва да познаваме историята си, но не е добре да я тълкуваме партийно, едностранчиво...
15.12.2013 11:27
24. vmir - 20. mt46,
14.12 21:50
mt46 написа:

Величието в историята е относително, спорно... За някои Хитлер, например, е велик...


"Хитлер има кой да го мисли и интерпретира, ние трябва да си знаем собствената история, за да не ни я разказват други. При войнишкия метеж срещу София са убити няколкостотин войници, поддали се на антибългарската болшевишка пропаганда. Но властта остава в ръцете на подстрекателите им, а те неслучайно скоро се самозабравят в преследване на партийни изгоди..."
1. Войнишкото въстание избухва спонтанно, по обективни причини...
2. Оглавилите въстанието А. Стамболийски и Р. Даскалов не са комунисти /болшевики/, а земеделци...
3. Нима отричаш всеки бунт срещу статуквото?...
Още по темата -
http://omdabg.com/nova_joomla/index.php?option=com_k2&view=item&id=1158:%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B8%D1%88%D0%BA%D0%BE-%D0%B2%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%B2-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F&Itemid=140
цитирай
28. mt46 - Трудно е да се определи дали положението е по-лошо /в сравнение с положението преди 100 години/...
15.12.2013 11:52
alexs написа:
За съжаление в наши дни положението е много по-лошо от тогава виновните политици все пак са ги наказвали днес няма нито един политик през последните 25 години в затворар а днешните далавери са много по-големи от тогавашните!

Вярно е, че далаверите са по-големи, по-мащабни... Политиците - по-алчни и нагли...
цитирай
29. vmir - 24. vmir - 20. mt46, 14. 12 21:50 ...
15.12.2013 15:19
mt46 написа:
24. vmir - 20. mt46,
14.12 21:50
mt46 написа:

Величието в историята е относително, спорно... За някои Хитлер, например, е велик...


"Хитлер има кой да го мисли и интерпретира, ние трябва да си знаем собствената история, за да не ни я разказват други. При войнишкия метеж срещу София са убити няколкостотин войници, поддали се на антибългарската болшевишка пропаганда. Но властта остава в ръцете на подстрекателите им, а те неслучайно скоро се самозабравят в преследване на партийни изгоди..."
1. Войнишкото въстание избухва спонтанно, по обективни причини...
2. Оглавилите въстанието А. Стамболийски и Р. Даскалов не са комунисти /болшевики/, а земеделци...
3. Нима отричаш всеки бунт срещу статуквото?...


Бунт срещу статуквото ли???
Мърлявата подготовка и безгрижието пред неизбежното нападение ли е статуквото? 100 - хилядна българска армия има в района, а започва безразборно отстъпление срещу 57 хиляден противник. Защото в първоначалната посока на удара сме имали 2,5 пъти по-малко оръдия??? А когато преди това оръдията в Тутракан бяха срещу 3 пъти по-малочислена българска войска и въпреки всичко превземаме крепостта, не било статукво??? Статукво ли е появата на българска армия пред Солун да обърне гръцките и английски войски в бягство без да е пукнала пушка, а само година и нещо след това единственият пробив в българския фронт да е на същия този Солунски фронт???

Казваш - "обективни причини", Стамболийски и Даскалов не били болшевики, а земеделци? Е, щом искаш партийно безпристрастно представяне на ситуацията, защо пропускаш водената от болшевиките месеци наред преди пробива при Добро Поле яростна антивоенна пропаганда точно на същия този Солунски фронт? Или не знаеш, че само две седмици преди пробива, Герги Димитров е прибран в затвора за подстрекаване на войниците от същия фронт към бунт и неподчинение?
цитирай
30. stela50 - Да, историята се повтаря... може би ...
15.12.2013 17:09
Много интересен материал и допълваши фактите коментари.
И не е необходимо сравнение кое зло е по-голямо,
преди 100 години, или днес, комично или не, за виновните
е имало все пак наказание, кога ще поемат своята отговорност
съвременните виновници, които прекалено заети с далавери
и интриги, задкулистни и твърде явни, дори и не помислят
да строят нови затвори, още по-малко те да попаднат там ...
Има голяма разлика ...
Поздрави за постинга, Марин !
цитирай
31. mt46 - Благодаря за отзива, Таня!...
15.12.2013 18:35
stela50 написа:
Много интересен материал и допълваши фактите коментари.
И не е необходимо сравнение кое зло е по-голямо,
преди 100 години, или днес, комично или не, за виновните
е имало все пак наказание, кога ще поемат своята отговорност
съвременните виновници, които прекалено заети с далавери
и интриги, задкулистни и твърде явни, дори и не помислят
да строят нови затвори, още по-малко те да попаднат там ...
Има голяма разлика ...
Поздрави за постинга, Марин !

И тогава е било много зле - за народа ни, за войниците...
цитирай
32. mt46 - Ето нещо интересно:
16.12.2013 22:11
Bogomil Rashev: ... ТОВА Е УКРИВАНО ОТ ОБЩЕСТВОТО , КАКТО И ДРУГИ НЕЩА ... НАПРИМЕР ХОМОСЕКСУАЛНОСТА НА ЛЕНИН И ДР. ... ТЕЗИ ИНТЕРЕСНИ НЕЩА СА ПРОУЧВАНИ И ПОТВЪРДЕНИ ОТ Т. НАР. " ХАРВАРДСКИ ПРОЕКТ " ПРЕЗ 60-те ГОДИНИ НА 20-ти ВЕК ПО ПОРЪЧКА НА Ц Р У ... ПОДОБНИ ПРОУЧВАНИЯ СА ПРАВИЛИ И В СЪОТВЕТНИТЕ ИНСТИТУТИ НА К Г Б В СЪВЕТСКИЯ СЪЮЗ ... " ЕКСПЕРИМЕНТА " С РУСИЯ НАЙ - НАПРЕД Е БИЛ ЗАМИСЛЕН ДА СТАНЕ В С А Щ ... ЗА ДА Е ПО - ДАЛЕЧ ОТ ЕВРЕЙСКИТЕ БАНКИ И ДР. ПРИЧИНИ Е ПРЕНАСОЧЕН КЪМ РУСИЯ... САМО ЛЕНИН И ТРОЦКИ СА БИЛИ ЗАПОЗНАТИ , КАКВО ВСЪЩНОСТ ТРЯБВА ДА СТАНЕ В РУСИЯ ... И В НАВЕЧЕРИЕТО НА Т. НАР . " ОКТОМВРИЙСКА РЕВОЛЮЦИЯ " / ПОЛОЖЕНИЕТО В РУСИЯ Е БИЛО ЗОРКО СЛЕДЕНО ОТ ЗАПАДНОТО / ЕВРЕЙСКОТО / РАЗУЗНАВАНЕ... ЛЕНИН И ТРОЦКИ СА ИЗВИКАНИ СПЕШНО ВЪВ ВАШИНГТОН ЗА ПОСЛЕДНИ ИНСТРУКЦИИИ / ТАМ ВЕЧЕ Е БИЛ ПРЕМЕСТЕН ОТ ЕВРОПА ЦЕНТЪРЪТ НА Т. НАР. " ТАЙНИ ОБЩЕСТВА " / ... НА ЛЕНИН МУ Е БИЛА ОПРЕДЕЛЕНА РОЛЯТА НА ИДЕОЛОГ ... А НА ТРОЦКИ Е ПОСТАВЕНА ЗАДАЧАТА ДА СЪЗДАДЕ ОГРОМНА И СИЛНА АРМИЯ , С КОЯТО ПОМОЩ ДА ПОДЧИНИ РУСИЯ ... А ПО - КЪСНО И ЦЯЛА ЕВРОПА И ЦЕЛИЯ СВЯТ - СЪКРОВЕНОТО ЖЕЛАНИЕ НА ЕВРЕЙСКИТЕ ТАЙНИ ОБЩЕСТВА ... ЗА УДОБЕН МОМЕНТ Е ИЗБРАНО ВРЕМЕТО ПРЕЗ 1917 -та ГОДИНА , КОГАТО В ПЕТРОГРАД ИЗБУХВА ВОЕНЕН МЕТЕЖ НА НЕДОВОЛНИ ОФИЦЕРИ И ПР. .. И ТОГАВА ОТ ГЕРМАНИЯ В ПЛОМБИРАН ПОЩЕНСКИ ВАГОН ЛЕНИН ВЛИЗА В РУСИЯ ЗА ДА ОСЪЩЕСТВИ ПЪКЛЕНИТЕ ПЛАНОВЕ НА ЕВРЕИТЕ - УНИЩОЖЕНИЕТО НА ЦАРСКА РУСИЯ И ОВЛАДЯВАНЕ НА РЕСУРСИТЕ И ... ЛЕНИН НОСИ И 250- МИЛИОНА ГЕРМАНСКИ МАРКИ , ОСИГУРЕНИ ОТ ЕВРЕЙСКИТЕ БАНКЕРСКИ ФАМИЛИИ -- ВАРТБУРГ ШИЛД ... ПАРИ ЗА ПОДКУПИ , ОРЪЖИЕ , ЗАПЛАТИ И ХОНОРАРИ ЗА ВЕРБУВАНИ ПРЕДАТЕЛИ И ПР. / СЪЩО , КАКТО СЕГА ЗАПАДА ПЛАЩА ГОЛЕМИ ХОНОРАРИ НА НАШИТЕ ПРОДАЖНИ УПРАВНИЦИ / ... И ТАКА ЗАПОЧВА ГОЛЯМОТО КЛАНЕ В РУСИЯ .... !!!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 19166585
Постинги: 3687
Коментари: 45099
Гласове: 148925
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031